От
многото исторически останки текето(манастир, свято място) Демир Баба е
едно от най-интерестните в цялото Лудогорие. Защото в него като в
заплетен гордиев възел са се вкопчили останки от няколко епохи в една
чудна загадка.
Карта на района на Светилището.Местонахождението му е оградено с кръг.
Живописната долина на река Карапинец напомня за скалистите проломи по поречието на Ломовете(Бели, Черни и Русенски Лом). Скалната долина е в прегръдките на големи гори, които на това място са се спрели и заключват тучни ливади, на запад от които в царствено величие се възправят отвесни скали.
Рядко красиво място в центъра на Лудогорието!
В скалите зеят пещери. До тях водят тесни тераси или са надвесени скални козирки. Там, където скалите правят голяма кривина, в дъното на падина, която има форма на циркус, в рядко красиво и романтично разположение е най-голямото лудогорско теке - Демирбаба. Човек е захласнат от неочакваната гледка.
Самото теке е оградено от големи каменни блокове. Ако се съди по лишеите върху тях, те са поставени тук преди много векове. Сградата на текето също е изградена от камък. Самото тюрбе представлява седмоъгълна постройка с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток. Съвсем тенгриански карамат, каквито има запазени на територията на Сасанидската империя и до днес. Числото седем било свещено за древните българи. У нас има намерени основи на няколко такива постройки, най-извесните са на територията на Вътрешния град в Плиска и на Мадара.
Този камък със седмолъчката на Идел(Съюза на седемте племена - прародината на древните българи) е сред няколкото оцелели и вградени в стената на сегашното теке.
Малко нещо е останало от старото светилище, но явно през християнския период е имало доста голяма доза търпимост към старите останки. Това е камък вграден в стената на днешното теке. Може би така е изглеждало старото светилище. Около релефа са изсечени знаци на Тангра. Същите каквито има около запазения релеф на Кан Тервел и каквито намерих по надгробните камъни в Сеново. Има го на много места по цялата страна дори до средата на 20-ти век.
На куполният покрив блестят в златист цвят бронзови символи. През голямата порта се влиза в първия двор на текето. Вляво от вратата е карстовия извор Бешпармак(Пет пръста).
Входната врата : Висока е само около 120-130 см. Според легенда на алияните Демир Баба е имал много добър приятел,който е бил българин. Демир Баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него затова направил ниската вратичка и винаги, когато някой влезе се е покланял на българина.
Според легендата Демир Баба чул жалбите на бедния народ, който нямал вода за себе си и за добитъка си. Тогава той бръкнал с петте пръста на ръката си в земята и тоз час бликнал буен извор, от който потекла река.
Векове наред идвали от близки и далечни села хора да се радват на обилната вода, да отдават почит на дервиша, да му се молят за щастие, миели се за здраве или квасели болните си места, за да оздравеят. След това се връщали по родните си места, където продължавала мъката, жаждата и копнежът за малко вода и малко щастие.
През 1956 г. водата на Бешпармак и другите карстови извори била каптирана и отправена по водопроводи далече по селата на Лудогорието. В 82 села чешмите получават вода от това място. Сигурно духът на Железния баща се е възрадвал..., до времето когато и на водата монополите и политиците с раздвоени езици сложиха ръка.
На 2 август(Илинден) всяка година на голямата поляна по традиция става голям сбор. Идват християни, мюсюлмани, къзълбаши, вярващи и невярващи, за да се повеселят, да похапнат, да се видя с близки, да погледат борби, да послушат песни, да споделят успехи и скърби.
(Датата е фиксирана от средните векове, Св.Илия е приел функциите на Алп Кубар(Деберзи - на него е кръстена областта Добруджа). Гръмовержеца бил най-почитан и в Македония и на негово име кръстили най-голямата си река Кубар дара(съвремната река Вардар). По идея на самия Тархан Кубер- Кубар. А Илинден и там станал един от най-важните празници.).
Отдалечаваш се на 7-8 метра и със затворени очи и изпънати напред ръце се опитваш да „избодеш очите” ако успееш значи нямаш грехове... Друг стар къмък от оградата. Около него хиксообразните знаци на алп Кубар(Св.Илия) - най почитания дух на който е кръстена Добруджа и р.Вардар.
Къмък на здравето: Прекарваш три пъти през отворите в камъка бяла кърпичка за здраве
Легендите , които разказват старите хора-алианци(мохамеданска секта разпространена в Иран), са източника на твърде противоречивата биография на Демир Баба. През 1952г. се открива ръкописно житие на Демир Баба, написано на османотурски език с много персийски и арабски изрази, датирано от 1716-1717г.
Някои легенди отвеждат битието му чак в римско време когато се борил с юнака Латиналията...Но явно има и реално съществуващи прототипи, особено за алианското население от по-ново време.
Той бил роден в с.Куванджилар(сега Пчелина в югозападните покрайнини на Разградското землище) и напуснал "грешната земя" в лето 1520. Неговите братя били Юсеин Баба, който имал теке във Воден, и Али Баба, на когото според някои било текето в Липнишката гора.
Вероятно става дума за семейство от местната аристокрация приело исляма или изповядвало тази религия още преди идването на турците... Защото имало и такива, според сведенията на Гази Баба и Кул Гали(средновековни автори от Волжка България).
В народия епос събиран и записан от Борис Илиев, заедно с д-р Анатолий Кънев и още цял екип от научни сътрудници под редакцията на проф. д.и.н. Александър Фол, в книгата "Демир Баба - Железният Баща" и издаден през 2005 год. в елекронен вариант, първите легенди отиват в римско време и пак се отнасят за местното население, тогава наричано - гети.
За мен лично, докато превеждах и публикувах в блога части от волжкобългарските средновековни летописи, най-интересното беше, че хронологията и събитията на този народен епос от Делиормана напълно съвпада с хронологията и характеристиките на времената описвани в "Джагфар тарихи"...! Например от времената на предисторията той е описван като "великан на великаните" участващ в сътворението на света( също както е и по тенгрианската митология).
Дългогодишния заведар на текето Исмаил Чокой считал, че Железният баща е един от Седемте велики човеци, които не се знаят от простосмъртните, но винаги са между тях. Дядо Станьо Костов от Вазово смятал, че Железният Баща е един от предтечите на християнството, олицетворен после от Св.Георги, а дядо Герго Яблански и Ахмед Баллията от Свещари(Мумджилар) твърдели, че той си е "баш великан - дух" от времето на жидовете и дженевизите, който "не умира, а се скрива нейде в дълбоките пещери и излиза в трудните за хората години на войни и размирия."
За някои от християните стъпките били от коня на Св.Илия...
Стария тенгриански обичай да се връзват лентички, кърпи, парцалче от дрехата по свещените дървета(или гора) с някакво пожелание, молба или за здраве.
При алианите а навярно и при останалите посетители днес това е добило доста "конкретна и матиалистична форма"- окачват се буквално всякакви парцали и дрехи...
Днес в масовата народна култура свързано с връзването на мартеницата на дърво.
Карта на района на Светилището.Местонахождението му е оградено с кръг.
Живописната долина на река Карапинец напомня за скалистите проломи по поречието на Ломовете(Бели, Черни и Русенски Лом). Скалната долина е в прегръдките на големи гори, които на това място са се спрели и заключват тучни ливади, на запад от които в царствено величие се възправят отвесни скали.
Рядко красиво място в центъра на Лудогорието!
В скалите зеят пещери. До тях водят тесни тераси или са надвесени скални козирки. Там, където скалите правят голяма кривина, в дъното на падина, която има форма на циркус, в рядко красиво и романтично разположение е най-голямото лудогорско теке - Демирбаба. Човек е захласнат от неочакваната гледка.
Самото теке е оградено от големи каменни блокове. Ако се съди по лишеите върху тях, те са поставени тук преди много векове. Сградата на текето също е изградена от камък. Самото тюрбе представлява седмоъгълна постройка с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток. Съвсем тенгриански карамат, каквито има запазени на територията на Сасанидската империя и до днес. Числото седем било свещено за древните българи. У нас има намерени основи на няколко такива постройки, най-извесните са на територията на Вътрешния град в Плиска и на Мадара.
Този камък със седмолъчката на Идел(Съюза на седемте племена - прародината на древните българи) е сред няколкото оцелели и вградени в стената на сегашното теке.
Малко нещо е останало от старото светилище, но явно през християнския период е имало доста голяма доза търпимост към старите останки. Това е камък вграден в стената на днешното теке. Може би така е изглеждало старото светилище. Около релефа са изсечени знаци на Тангра. Същите каквито има около запазения релеф на Кан Тервел и каквито намерих по надгробните камъни в Сеново. Има го на много места по цялата страна дори до средата на 20-ти век.
На куполният покрив блестят в златист цвят бронзови символи. През голямата порта се влиза в първия двор на текето. Вляво от вратата е карстовия извор Бешпармак(Пет пръста).
Входната врата : Висока е само около 120-130 см. Според легенда на алияните Демир Баба е имал много добър приятел,който е бил българин. Демир Баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него затова направил ниската вратичка и винаги, когато някой влезе се е покланял на българина.
Според легендата Демир Баба чул жалбите на бедния народ, който нямал вода за себе си и за добитъка си. Тогава той бръкнал с петте пръста на ръката си в земята и тоз час бликнал буен извор, от който потекла река.
Векове наред идвали от близки и далечни села хора да се радват на обилната вода, да отдават почит на дервиша, да му се молят за щастие, миели се за здраве или квасели болните си места, за да оздравеят. След това се връщали по родните си места, където продължавала мъката, жаждата и копнежът за малко вода и малко щастие.
През 1956 г. водата на Бешпармак и другите карстови извори била каптирана и отправена по водопроводи далече по селата на Лудогорието. В 82 села чешмите получават вода от това място. Сигурно духът на Железния баща се е възрадвал..., до времето когато и на водата монополите и политиците с раздвоени езици сложиха ръка.
На 2 август(Илинден) всяка година на голямата поляна по традиция става голям сбор. Идват християни, мюсюлмани, къзълбаши, вярващи и невярващи, за да се повеселят, да похапнат, да се видя с близки, да погледат борби, да послушат песни, да споделят успехи и скърби.
(Датата е фиксирана от средните векове, Св.Илия е приел функциите на Алп Кубар(Деберзи - на него е кръстена областта Добруджа). Гръмовержеца бил най-почитан и в Македония и на негово име кръстили най-голямата си река Кубар дара(съвремната река Вардар). По идея на самия Тархан Кубер- Кубар. А Илинден и там станал един от най-важните празници.).
Отдалечаваш се на 7-8 метра и със затворени очи и изпънати напред ръце се опитваш да „избодеш очите” ако успееш значи нямаш грехове... Друг стар къмък от оградата. Около него хиксообразните знаци на алп Кубар(Св.Илия) - най почитания дух на който е кръстена Добруджа и р.Вардар.
Къмък на здравето: Прекарваш три пъти през отворите в камъка бяла кърпичка за здраве
Легендите , които разказват старите хора-алианци(мохамеданска секта разпространена в Иран), са източника на твърде противоречивата биография на Демир Баба. През 1952г. се открива ръкописно житие на Демир Баба, написано на османотурски език с много персийски и арабски изрази, датирано от 1716-1717г.
Някои легенди отвеждат битието му чак в римско време когато се борил с юнака Латиналията...Но явно има и реално съществуващи прототипи, особено за алианското население от по-ново време.
Той бил роден в с.Куванджилар(сега Пчелина в югозападните покрайнини на Разградското землище) и напуснал "грешната земя" в лето 1520. Неговите братя били Юсеин Баба, който имал теке във Воден, и Али Баба, на когото според някои било текето в Липнишката гора.
Вероятно става дума за семейство от местната аристокрация приело исляма или изповядвало тази религия още преди идването на турците... Защото имало и такива, според сведенията на Гази Баба и Кул Гали(средновековни автори от Волжка България).
В народия епос събиран и записан от Борис Илиев, заедно с д-р Анатолий Кънев и още цял екип от научни сътрудници под редакцията на проф. д.и.н. Александър Фол, в книгата "Демир Баба - Железният Баща" и издаден през 2005 год. в елекронен вариант, първите легенди отиват в римско време и пак се отнасят за местното население, тогава наричано - гети.
За мен лично, докато превеждах и публикувах в блога части от волжкобългарските средновековни летописи, най-интересното беше, че хронологията и събитията на този народен епос от Делиормана напълно съвпада с хронологията и характеристиките на времената описвани в "Джагфар тарихи"...! Например от времената на предисторията той е описван като "великан на великаните" участващ в сътворението на света( също както е и по тенгрианската митология).
Дългогодишния заведар на текето Исмаил Чокой считал, че Железният баща е един от Седемте велики човеци, които не се знаят от простосмъртните, но винаги са между тях. Дядо Станьо Костов от Вазово смятал, че Железният Баща е един от предтечите на християнството, олицетворен после от Св.Георги, а дядо Герго Яблански и Ахмед Баллията от Свещари(Мумджилар) твърдели, че той си е "баш великан - дух" от времето на жидовете и дженевизите, който "не умира, а се скрива нейде в дълбоките пещери и излиза в трудните за хората години на войни и размирия."
За някои от християните стъпките били от коня на Св.Илия...
Стария тенгриански обичай да се връзват лентички, кърпи, парцалче от дрехата по свещените дървета(или гора) с някакво пожелание, молба или за здраве.
При алианите а навярно и при останалите посетители днес това е добило доста "конкретна и матиалистична форма"- окачват се буквално всякакви парцали и дрехи...
Днес в масовата народна култура свързано с връзването на мартеницата на дърво.
Коментари
Публикуване на коментар