Пропускане към основното съдържание

Антична и средновековна крепост – Балчик

Image result for Антична и средновековна крепост – Балчик

През І хил. пр. Хр. на мястото на съвременния град е разположен древнотракийският и древногръцки полис "Круни". Той заема обширна площ, оградена с крепостна стена. На север стига до съвременната автогара. На запад стената му върви западно от главната улица, обхващайки част от днешния център. Южната стена тръгва от Историческия музей и е продължава южно от главната улица до улицата южно от Художествената галерия и реката. Източната стена тръгва на север по реката. През периода ІІІ–VІв сл. Хр. границите на късноантичния Дионисополис се разширяват, стигайки до Дженни баир и морето. Макар и оскъдни, археологическите проучвания, проведени до момента в съвременния град, все пак позволяват да се надникне в тайните на старогръцкия полис.
Територията на крепостта е близо 150 дка, поради което тя все още не е напълно проучена. Разкрити са част от крепостните стени, портите и отбранителните кули. Смята се, че строежът на укреплението е започнат от император Анастасий и е завършен от император Юстиниан І, като се предполага, че довършителните работи са форсирани във връзка с последствията от катaстрофалното наводнение от 544/545г. След тази година явно населението напуска античния Дионисополис и се нанася тук. Пристигането на българите по тези земи се оказва повратен момент в продължителния процес на етнически и териториални промени, започнали вследствие на Великото преселение на народите. За дълго са изоставени и запустяват важни за империята укрепени места. Върху техните руини трайно се установяват и заселват прабългарите. Несъмнено този процес се отразява върху съдбините на цялата равнина, известна оттук нататък под името Карвунска земя, а селището – Карвуна.

Image result for Антична и средновековна крепост – Балчик

В рамките на проекта "Подобряване на туристическите атракции и свързаните с тях инфраструктури на територията на Община Балчик" по Оперативна Програма "Регионално развитие" ще се извърши консервация, реставрация и експониране на крепостта. За превръщането на обекта в туристическа атракция ще бъде осигурена невербална интерпретация посредством информационни табели. Предвид локацията на обекта и сложността на неговото историческо развитие ще се предоставят екскурзоводски беседи и индивидуална система на туристическа интерпретация

Коментари

Популярни публикации от този блог

Гробницата при Свещари - едно от най-сензационните открития на българската археология през XX в.

През 1982г. в Гинина могила, край село Свещари, близо до Исперих, е направено едно от най-сензационните открития на българската археология през XX в. Разкрита е тракийска гробница с уникална архитектура и украса, които я нареждат в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Гробницата е изградена от големи варовикови блокове и се състои от дромос (коридор) и три квадратни помещения (преддверие, и две камери), всяко покрито с отделен свод. В гробницата при Свещари е погребан владетел на тракийското племе гети със съпругата си, управлявал царството си през втората четвърт на III в.пр.Хр. В централната камера са разположени две каменни легла. По-голямото е предназначено за погребално ложе на владетеля, по-малкото - за любимата му съпруга, която трябвало да го следва в задгробния живот. Любимите коне на покойника били положени в страничната камера и пред входа на преддверието. Гробната камера е с изключително богата украса. Трите страни на помещението са ...

Римски терми - Варна

Един от най-ценните паметници на културата във Варна са Римските терми, намиращи се в централната част на града, на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Хан Крум". Те са един от обектите на Археологическия музей в града. Обществените терми (баня) на Одесос са един най-запазените архитектурни паметници от римската епоха в България (І–ІVв н.е.). Те са от т.нар. "малък императорски тип" и изграждането им се отнася към края на ІІв н.е. Това е най-голямата римска баня на Балканския полуостров – с площ от 7000кв м. Тя е четвърта по големина в Европа – след термите на Каракала и Диоклетиан в Рим и в Тревира (Трир, Германия). Използвана е до края на ІІІв. Главните входове на термите на Одесос са в източния и в западния край на северната фасада. По три стъпала посетителите влизали в източния и западния вестибюл (vestibuli). Събличали се в две съблекални (apoditeria) – най-големите помещения след залата за срещи, спорт и др. (basilica thermarium). Съблекалн...