През І хил. пр. Хр. на мястото на съвременния град е разположен древнотракийският и древногръцки полис "Круни". Той заема обширна площ, оградена с крепостна стена. На север стига до съвременната автогара. На запад стената му върви западно от главната улица, обхващайки част от днешния център. Южната стена тръгва от Историческия музей и е продължава южно от главната улица до улицата южно от Художествената галерия и реката. Източната стена тръгва на север по реката. През периода ІІІ–VІв сл. Хр. границите на късноантичния Дионисополис се разширяват, стигайки до Дженни баир и морето. Макар и оскъдни, археологическите проучвания, проведени до момента в съвременния град, все пак позволяват да се надникне в тайните на старогръцкия полис. Територията на крепостта е близо 150 дка, поради което тя все още не е напълно проучена. Разкрити са част от крепостните стени, портите и отбранителните кули. Смята се, че строежът на укреплението е започнат от император Анастасий и е...
Един от най-ценните паметници на културата във Варна са Римските терми, намиращи се в централната част на града, на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Хан Крум". Те са един от обектите на Археологическия музей в града. Обществените терми (баня) на Одесос са един най-запазените архитектурни паметници от римската епоха в България (І–ІVв н.е.). Те са от т.нар. "малък императорски тип" и изграждането им се отнася към края на ІІв н.е. Това е най-голямата римска баня на Балканския полуостров – с площ от 7000кв м. Тя е четвърта по големина в Европа – след термите на Каракала и Диоклетиан в Рим и в Тревира (Трир, Германия). Използвана е до края на ІІІв. Главните входове на термите на Одесос са в източния и в западния край на северната фасада. По три стъпала посетителите влизали в източния и западния вестибюл (vestibuli). Събличали се в две съблекални (apoditeria) – най-големите помещения след залата за срещи, спорт и др. (basilica thermarium). Съблекалн...